04 Септември, 2009 г. - 00:02, Коментари - 0

Къде е границата между красиво и противно? Това не е въпрос от учебник по естетика, а въпрос, който ни задава една млада дизайнерка чрез своите творби. Те са полемични, провокативни, предизвикват множество отрицателни отзиви, но в същото време носят и широко признание на авторката им. Джулия Ломан. Родена е през 1977 г. в Германия, но живее и работи във Великобритания. Дизайнерското й образование, първоначално в областта на графичния дизайн (Института по изкуства и дизайн в Сърей), а след това в продуктовия (Кралски колеж по изкуствата в Лондон), й позволява да разгърне нестандартните си концепции и с всеки нов проект да изследва границите на абсурда. Лампи от овнешки шкембета, пейки с формата на крави – едновременно атрактивни със структурните си качествата и скандализиращи с гибелта на животните, срещу която се изправяме. Дори именитият италиански дизайнер Мендини е шокиран и в открито писмо до английското списание Icon пише, че това са „изключително негативни предмети”, а идеите й „цинични и безсмислени”. Джулия материализира прехода от животното до потребителската стока, в която се превръща. Вместо да заличи останките от живия организъм тя им придава нова стойност и функция. Наблюдавани отдалеч нейните творения изглеждат прелестни, до момента, в който се приближиш и разбереш от какво са направени в действителност. Очакванията са напълно разбити.

Нестандартният дизайнерски подход на младата Ломан да въвлича публиката в колебание между коренно противоположни усещания обаче е оценен, тя представя свои неща в престижни галерии, музеи и международни изложения и успешно се налага като прогресивен млад дизайнер. Последното й отличие е от Design Miami/ Basel – през юни 2008 г., когато е обявена за един от четиримата дизайнери на бъдещето.

И ако според някои нейните работи предизвикват възмущение и отвращение, всъщност целта на Джулия Ломан е чрез тях да ни накара да се замислим за начина, по който взаимодействаме със заобикалящия ни свят. А отговорът къде е границата между красиво и противно оставя да намерим сами.

Автор: Мирослава Петрова