06 Януари, 2010 г. - 15:57, Коментари - 0

Началото на 2010 г. се оказа добър повод за всевъзможни анализи и оценки на изминалото десетилетие. Какво беше то за архитектурата? В серията си от статии „Best of the decade„ (Най-доброто от десетилетието) „Washington Post” обръща внимание и на архитектурата, и въпреки, че мнозина не биха се съгласили с класацията на изданието, все пак е интересно, кои сгради и архитекти попадат в нея.

Няколко са основните тенденции в архитектурата, според журналистите на вестника. На първо място това е въпросът „Какво ще се случи с небостъргачите?”, който възниква след атаките от 11 септември 2001 г. и последвалата реакция на инвеститорите към страховете от нови атаки, която гласи "Няма проблем!". Както се вижда и от открития тези дни „Бурж Халифа” (преди – Бурж Дубай) в Дубай, надпреварата, кой ще построи най-високия небостъргач, продължава с пълна сила. Единствено правителствените сгради и особено посолствата стават все по-укрепени и с драконовски мерки за сигурност.

Като най-положителна тенденция в архитектурата от последното десетилетие „Washington Post” посочва все по-масовото навлизане на енергоспестяващи и „зелени” технологии при проектирането и строителството на сгради, както и въвеждането на общи стандарти за оценка на въздействието на сградите върху околната среда, какъвто е стандартът LEED в САЩ. Фактът, че при строителството на почти всяка нова сграда се акцентира върху нейната еко-съвместимост доказва, че тази тенденция не е само краткотрайна мода, но основна насока в строителството, с която се съобразяват и архитекти, и инвеститори.

Трудно би могъл да се посочи конкретен стил, който характеризира архитектурата през изминалите десет години. Докато някои архитекти залагат на изчистения, еклектичен и сдържан модернизъм, то други въздействат чрез изобилие от форми и материали.

Стархитектите (Starchitect)– неологизъм, комбинация между star (звезда) и architect (архитект), бяха големите звезди на десетте години на XXI век. Любопитен факт е, че днес тази „титла” започва да губи блясъка си и често е дори мръсна дума, благодарение на тенденцията за повече умереност, решаване на конкретни проблеми и дори пестеливост при определянето на бюджетите за проектиране.

Най-доброто от архитектурата през десетилетието

Лондонският музей за модерно изкуство Tate Modern. Според „Washington Post” две от най-добрите сгради през изминалото десетилетие са дело на швейцарците от Herzog & de Meuron и едната от тях е именно впечатляващият „авантпост” на почитания Британски музей в Лондон.

Националният стадион в Бейджинг, наричан още „Птичето гнездо” (Bird's Nest). С този масово отразен в медиите и аплодиран от международната архитектурна общност проект, Herzog & de Meuron дават ново определение на понятието „спортно съоръжение”. Логично, „Птичето гнездо” стана нещо като запазена марка на грандиозните летни олимпийски игри в Бейджинг (или Пекин – ако предпочитате).

Концертната зала „Walt Disney Concert Hall” в Лос Анджелис на Франк Гери. Въпреки, че според „Washington Post” Гери е автор на някои доста спорни и противоречиви проекти, новият дом на лосанджелиската филхармония е истински триумф, с който той си връща славата, спечелена с музея „Гугенхайм” в Билбао.

Обществената библиотека в Сиатъл. Въпреки, че жителите на Сиатъл въобще не са благонастроени към този спиращ дъха колос на Рем Колхас, все пак, той успява да създаде един истински храм на книгата – чудесно място да прочетете нещо от любимите си автори, да побродите сред хилядите лавици и дори да позяпате разположени уютно града, прочут с неприятното си време.

Концертната зала Alice Tully Hall в Ню Йорк. Реконструкцията на създадената от Pietro Belluschi през 1969 г. сграда е истински пример за всеки, който иска да направи една струклтура по-динамична и дори по-забавна, като в същото време запази духа на създателя й. Именно това постигат архитектите от Diller Scofidio + Renfro с Alice Tully Hall.

Най-лошото от архитектурата през десетилетието

The Michael Lee-Chin Crystal. Разширението на Кралския музей на Онтарио (Канада) се счита от мнозина за най-грозната и нефункционална сграда правена напоследък. Проектът на Даниел Либескинд дразни мнозина с острите си ръбати черти и често е наричан потискащ, тягостен и безполезен, заради объркващите коридори и множество „мъртви” пространства. И всичко това, при инвестиция от 250 млн. долара.

 

Архитектурните отличници:

Лондонският музей за модерно изкуство Tate Modern.

Националният стадион в Бейджинг, наричан още „Птичето гнездо" (Bird's Nest).

Концертната зала „Walt Disney Concert Hall" в Лос Анджелис.

Обществената библиотека в Сиатъл.

Alice Tully Hall

 

...и лошият пример:

The Michael Lee-Chin Crystal.